От вече почти 3 месеца не ям месо(като изключим 2 шкембе чорби и едно домашно кюфтенце, но и те вече са минало).
Малко странно се промъкна идеята в главата ми да го спра още преди много време. Първоначално ми беше просто интересно "що е това да не ядеш месо?". Та 70% от дневната ми дажба храна беше месо... Как да не ми е интересно - то си е цяло постижение (: 
И като комбинирах този интерес с един не особено полезен мой навик да обичам да лишавам тялото си от разни неща или да го пренатоварвам с други стана доста силен аргумент за спирането на месото поне за експириънсът...
После дойдоха пъпките. Целият ми гръб стана като стадо крастави жаби. Болят, надуват се, възпаляват се... Нищо не помогна. И тогава се сетих за месото. Знам с какво го тъпчат, знам защо расте толкоз бързо... Просто подсъзнателно не исках да вържа 2 и 2. Прекалено любима храна ми беше.
И точно заради това реших да не ям месо (:
Предполагах, че ше ми бъде адски трудно, но не беше. Единствено ме изкушаваше шкембето... 
Честно казано адски дибре се чувствам. Много по-бързо успявам да си почина, наспя; вече я няма тази тежест с часове като похапнеш малко по-обилно. Помага доста много и за нередовното ходене по голяма нужда, ако човек страда от такива проблеми.
Това което пиша тук не е с цел да накарам някого да спре месото. Просто споделям при мен как беше какви са позитивите...