Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Няма описание.
Автор: darkwolf Категория: Лични дневници
Прочетен: 52982 Постинги: 6 Коментари: 16
Постинги в блога
Преди малко бях предизвикан от Илина (Wtf, защо не ми работи линк поставянето? http://32-degrees.blogspot.com/ после ще го линкна нормално) относно бройката 3 книги:

трите последни прочетени книги,
- трите последни закупени книги
- и три книги, които бих препрочел.

Ще се озоря за първата точка защото напоследък почти нищо не чета по една или друга причина, но ще пробвам.

Така, вчера приключих "Вещерът" на Анджей Сапковски. url=http://infodar.com/show_book_info.php?ISBN=978-954-761-311-9
Първо ми направи впечатление корицата - красиво направена, бягаща от клишето с могъщитие бицепси, гърди и коремни мускули, могъщите мечове, полуголите девойки или зповещо изглеждащите тъмни рицари/воини.
После видях странирането - малко оакано, но става - трябва д а разчепатиш книгата за да прочетеш нормално началото на редовете от вътрешната страна на страницата.
Самата книга ми хареса много. Много приятна източно-европейска атмосфера, начин на писане, хумор. Много ми напомни за Лем, което прави оценката ми тук прекалено субективна.
Иначе вих от кеф за някои обрати и как се гаври с приказките ни. Просто нечовек. Стилът му на писане е лек, приятен и адски увлекателен. Не задълбава в подробности, не се опитва да развива огромна вселена от раз.
Глваният й герой - Гералт ми стана почти кумир. Много реален, много адекватен, много циничен. От школата, която харесвам(:

Преди около месец дочетох на "Лов на пираня" на Александър Бушков
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-125/id-12852/lov-na-pirania-aleksandyr-bushkov.html
Класика в жанра за морските пехотинци (:
Много динамична, ПРЕКАЛЕНО реалистична и сурова на моменти. Кръв, насилие, безизходица, но не и липса на надежда.
Първата част от книгата ми беше доста скучна и мудна, но може пак проблема да е в мен. Но след като сюжета се завърза и започна същинската част от книгата, просто не можах да се откъсна. На няколко пъти се запитах за миналото на автора - прекалено истинско е написано за да е плод само на въображението му и никакъв опит...
Последната част от книга ми се стори леко претупана и бледнееща на фона на това, което бях прочел до момента. И все пак - определено ми хареса, скоро ще си взема някоя от следващите пирани (:
(Чао - чао, Марчинко! Руснаците са по-добри!)

Третата книжка е "Последен патрул" на Лукяненко.
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-47/id-17539/posleden-patrul-sergej-lukianenko.html
Ерм... Не виждам смисъл да коментирам - култ. Една от любимите ми поредици, намерила достоен завършек. Лукяненко е ако не бог, то поне полубог на съвременната со-фи литература. Начина по който е разказано всичко, детаилността на вселената му, нечовешки добре развитите персонажи, разсъжденията върху съвсем човешките проблеми на живота, вселената и всичко останало правят тази поредица един от фаворитите ми.
А, да! Един минус - основната идея е изплагиятствана от "Землемория: Другият вятър" на Ле Гуин! Ненужна забележка, но бях длъжен да я отправя.

Трите книги които последно купих бяха:
Ендивал: Огледалото на боговете;
Вещерът;
И Лов на прианя заедно с тонове книги от Панаирът на книгата.

Трите книги, които бих препрочел:
Влад Талтош на Стивън Бруст Култ и маргаритки! Не бях срещал а и едва ли ще срещна. По-добре изграден персонаж и по-добре описание на развитието му - също.
Само да си ги взема обратно и ги започвам пак!

Патрулите на Лукяненко. Ерм, но коммент.
След като изчетох последната на един дъх, ги изчетох отново всичките на куп.

Властелинът на пръстените. Чел съм я десетки пъти, ще я чета още толкова. Винаги намирам в нея нещо различно, нещо което в този момент ми е лайт мотив.  Книгата на всяко време, всеки човек и за всяко място. (Стига да имаш място и гръб да я носиш)

Ще редактирам после линковете, само да видя как.

Пп:
Я да видим кого да предизвикам :D
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2414 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 18.04.2008 19:55
Като една вечно с модните тенденции птица, съвсем наскоро открих каво е това блог и за какво служи.
От още по-скоро пък ги чета редовно, даже съм абониран за един-два такива.
За сметка на това обаче много бързо осъзнах зависимостта на обикновенният юзър от такива блогове. Намира си той някой добър блогър, който да споделя една солидна част от интересите му и започва да го чете. И чете... И чете. В последствие мнението на блогъра все повече и повече се приема за безспорна истина, налага се върху четящите го потребител и и от там тръгва като зараза.
Често чета истини, правилни неща, умни неща. Но също толкова често се натъквам на супер индивидуални и субективни "истинки", които не са общовалидни. Или за отразяване на нещо за което няма никакви знания, чува за пръв път, но има мнение.
Чудно ми е колко от тези БАШ блогъри имат идея до каква степен влияят на средностатистическият потрбител? До колко писанията им се превръщат във власт над интернет обществото?

Нищо лично към никого, просто би ми било приятно хората да мислят малко повече.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1556 Коментари: 0 Гласове: 0
Преди година и половина се преориентирах от топлоизолационният бизнес към нещо с доста по-малко натоварване и по-постоянни доходи.
Продължих да се храня сякаш си натоварвам цялата мускулатура по 12-14 часа на ден, и това че отделям поне по 6 часа седмично за спорт не ми помогна. Успях да кача 12-13 килограма предимно мазнини. Като се вземе предвид факта, че и преди това си имах шкембенце, резултатът стана... Масивен.
В крайна сметка се организирах и си спретнах един доста сериозен хранително-спортен режим, който прилагам от 10 март - понеделник и смятам да го продължа докато не постигна резултатите, които искам.
Хранителният режим ми е базиран предимно на плодове и зеленчуци, като се храня многократно през деня в определени часове.
А самият той е следния:
9:00 - закуска. 1-2 ябълки/ 1, 2 портокала, банан и мандарини - задължително плод или зеленчук.
12:00 - обяд - нещо малко по-хранително - 100 грама домашна баница / малък дюнер без месо, 150ина грама нещо готвено + плод.
15:00 - следобедна закуска - пак плодове/зеленчуци.
18:00 - вечеря. Гледам да е супа или салата, не по-тежко.
21:00* - Някакъв плод.

* Имам късно хранене, защото рядко си лягам преди 24 за жалост. Ако си лягам към 22, го пропускам.

Освен стандартните ми спортни занимания като серии набирания на лост, лицеви, коремни, и малко странична работа с тежести за спомагателните мускулни групи, които трудно натоварвам иначе, съм добавил след всяка стандартна тренировка (която е в понеделник, сряда и петък) тичане по стълбите. Стъпвам на всяко стъпало, без да прескачам някое и гледам максимално високо да си вдигам коленете. Два пъти се качвам до 8мият етаж и слизам, правя пауза за 40ина коремни както съм си с тежките обувки, като не вдигам само торса, а и краката и ги събирам някъде посредата над кръста.
След това още 2 качвания до 8мия етаж.
Във вторник и четвъртък тичам. Гледам под 3-4 километра да не падам, но като цяло са ми най-слабо активните дни през работната седмица.
В събота и неделя са ми почивка от към тренировки, но гледам да ям още по-малко като количество,м но по-пълноценно.
Взимам и едни доста прилични витамини - DoppelHerz Aktiv с депо действие - освобождават се през целият ден.
Ще видим ще има ли резултат и колко време ще му отнеме за да се прояви.

ПП:
Пътуваният пречат на диетите :D
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2537 Коментари: 2 Гласове: 0
От вече почти 3 месеца не ям месо(като изключим 2 шкембе чорби и едно домашно кюфтенце, но и те вече са минало).
Малко странно се промъкна идеята в главата ми да го спра още преди много време. Първоначално ми беше просто интересно "що е това да не ядеш месо?". Та 70% от дневната ми дажба храна беше месо... Как да не ми е интересно - то си е цяло постижение (: 
И като комбинирах този интерес с един не особено полезен мой навик да обичам да лишавам тялото си от разни неща или да го пренатоварвам с други стана доста силен аргумент за спирането на месото поне за експириънсът...
После дойдоха пъпките. Целият ми гръб стана като стадо крастави жаби. Болят, надуват се, възпаляват се... Нищо не помогна. И тогава се сетих за месото. Знам с какво го тъпчат, знам защо расте толкоз бързо... Просто подсъзнателно не исках да вържа 2 и 2. Прекалено любима храна ми беше.
И точно заради това реших да не ям месо (:
Предполагах, че ше ми бъде адски трудно, но не беше. Единствено ме изкушаваше шкембето... 
Честно казано адски дибре се чувствам. Много по-бързо успявам да си почина, наспя; вече я няма тази тежест с часове като похапнеш малко по-обилно. Помага доста много и за нередовното ходене по голяма нужда, ако човек страда от такива проблеми.
Това което пиша тук не е с цел да накарам някого да спре месото. Просто споделям при мен как беше какви са позитивите...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2975 Коментари: 3 Гласове: 0
Снощи си изхвърляхме елхата. 
...а тя една елха - красив, огромен, кичест бор. 
 Не, не сме я купували, въпреки, че и това се е случвало. Взехме я от къщата на чичото на приятелката ми. Взехме я... Отсякохме я. Пречела на шадраванът - щяла да го напука. 
И така, ето ни с огромен, расов бор. 
За да свърши снощи до кофите. 
Някой има ли идея колко стотици хиляди - милиони ели, борове и всякакви иглолистни дръвчета се изсичат преди Коледа? За да отпразнуваме саможертвата на едного, който си е дал живота за нас. И ние вандалстваме из горите в негова чест. Дори по-лошо - създаваме дръвчета с идеята да бъдат красиви и добре изглеждащи трупове. 
Ето - миналата година си взехме някакви специално селектирани и модифицирани дръвчета с тази цел. Внос от Швеция примерно. За 50 лева...
Безумно красиво дърво - симетрично, с гъсти иглички, наситен цвят... Незнам колко месеца седя в къщи, но и една игличка не падна от него. 
Изпълни си нарочената от други цел блестящо. Без дори една смолна сълза.
Снощи си изхвърлихме елхата.
Изпратихме я със снежец...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2221 Коментари: 2 Гласове: 0
15.11.2006 04:24 - Да сефтосам...
Часът е 4:10. А мен ме гонят безсъние и тъга. До преди малко се опитвах да заспя, но се отказах от тази "кауза пердута". Преди това четох... Препрочитам си Властелина, и преоткривам (всеки път, отново и отново) за какво се разказва в него. Не е за някакви там елфи, орки и разни тям подобни *** ****, не е и за приятелството, надеждата и волята, както смятат повечето й фенове. Поне не и сега. Не и при мен. Става въпрос за нещата, които отминават. Които никога няма да бъдат същите. За ВСИЧКИТЕ неща. Обаче човек не се замисля над това. Трябва да му се случи нещо за което да е убеден, че му се случва за последно, за да го осъзнае. И тогава се замисля. И най-често отпъжда тези тягосни (меланхолични, носталгични бих ги нарекал аз...) мисли. И никога не се замисля, че в крайна сметка всичко свършва. Иначе можеш ли да го оцениш? Приемаш го за даденост. Като забележителностите на града ти. Александър Невски за софиянците примерно Римските руини за Пловдивчаните и така нататък. Тази нощ мисълта ми блуждае. Не мога да мисля за едно нещо. Хващам се за първата аналогия, която ми попадне. И тази есен отмина, без да й се порадвам. И няма да я видя отново. Догодина ще е друга. Пак красива, уникална. Но различна. Ще ги има пак топлите, галещи слънчеви лъчи, които те подканваш да подремнеш в първата купчина есенни лиса. Но няма да са същите. И в този момент си задавш въпроса: Аз или света около мен се променя? Дали аз от камбанарията на годините ми гледам всеки нов ден по различен начин, всеки нов сезон от различна гледна точка? А те да са си все едни и същи дни. Нищо да не се променя. Или пък аз си седя един и същ, а всичко около мен се променя. Само, се отразява в мен. Като в огледало. То само по себеси е същото, но в него се виждат нещата, които го обкражават. Или и двете? Или може би някъде посредата. Или пък никое от тях. Късно е а, аз се отплеснах. Мисля да спя, и да отложа екзистенциалните си размисли за друг път. Лека нощ!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4068 Коментари: 8 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: darkwolf
Категория: Лични дневници
Прочетен: 52982
Постинги: 6
Коментари: 16
Гласове: 97
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031