Преди малко бях предизвикан от Илина (Wtf, защо не ми работи линк поставянето? http://32-degrees.blogspot.com/ после ще го линкна нормално) относно бройката 3 книги:

трите последни прочетени книги,
- трите последни закупени книги
- и три книги, които бих препрочел.

Ще се озоря за първата точка защото напоследък почти нищо не чета по една или друга причина, но ще пробвам.

Така, вчера приключих "Вещерът" на Анджей Сапковски. url=http://infodar.com/show_book_info.php?ISBN=978-954-761-311-9
Първо ми направи впечатление корицата - красиво направена, бягаща от клишето с могъщитие бицепси, гърди и коремни мускули, могъщите мечове, полуголите девойки или зповещо изглеждащите тъмни рицари/воини.
После видях странирането - малко оакано, но става - трябва д а разчепатиш книгата за да прочетеш нормално началото на редовете от вътрешната страна на страницата.
Самата книга ми хареса много. Много приятна източно-европейска атмосфера, начин на писане, хумор. Много ми напомни за Лем, което прави оценката ми тук прекалено субективна.
Иначе вих от кеф за някои обрати и как се гаври с приказките ни. Просто нечовек. Стилът му на писане е лек, приятен и адски увлекателен. Не задълбава в подробности, не се опитва да развива огромна вселена от раз.
Глваният й герой - Гералт ми стана почти кумир. Много реален, много адекватен, много циничен. От школата, която харесвам(:

Преди около месец дочетох на "Лов на пираня" на Александър Бушков
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-125/id-12852/lov-na-pirania-aleksandyr-bushkov.html
Класика в жанра за морските пехотинци (:
Много динамична, ПРЕКАЛЕНО реалистична и сурова на моменти. Кръв, насилие, безизходица, но не и липса на надежда.
Първата част от книгата ми беше доста скучна и мудна, но може пак проблема да е в мен. Но след като сюжета се завърза и започна същинската част от книгата, просто не можах да се откъсна. На няколко пъти се запитах за миналото на автора - прекалено истинско е написано за да е плод само на въображението му и никакъв опит...
Последната част от книга ми се стори леко претупана и бледнееща на фона на това, което бях прочел до момента. И все пак - определено ми хареса, скоро ще си взема някоя от следващите пирани (:
(Чао - чао, Марчинко! Руснаците са по-добри!)

Третата книжка е "Последен патрул" на Лукяненко.
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-47/id-17539/posleden-patrul-sergej-lukianenko.html
Ерм... Не виждам смисъл да коментирам - култ. Една от любимите ми поредици, намерила достоен завършек. Лукяненко е ако не бог, то поне полубог на съвременната со-фи литература. Начина по който е разказано всичко, детаилността на вселената му, нечовешки добре развитите персонажи, разсъжденията върху съвсем човешките проблеми на живота, вселената и всичко останало правят тази поредица един от фаворитите ми.
А, да! Един минус - основната идея е изплагиятствана от "Землемория: Другият вятър" на Ле Гуин! Ненужна забележка, но бях длъжен да я отправя.

Трите книги които последно купих бяха:
Ендивал: Огледалото на боговете;
Вещерът;
И Лов на прианя заедно с тонове книги от Панаирът на книгата.

Трите книги, които бих препрочел:
Влад Талтош на Стивън Бруст Култ и маргаритки! Не бях срещал а и едва ли ще срещна. По-добре изграден персонаж и по-добре описание на развитието му - също.
Само да си ги взема обратно и ги започвам пак!

Патрулите на Лукяненко. Ерм, но коммент.
След като изчетох последната на един дъх, ги изчетох отново всичките на куп.

Властелинът на пръстените. Чел съм я десетки пъти, ще я чета още толкова. Винаги намирам в нея нещо различно, нещо което в този момент ми е лайт мотив.  Книгата на всяко време, всеки човек и за всяко място. (Стига да имаш място и гръб да я носиш)

Ще редактирам после линковете, само да видя как.

Пп:
Я да видим кого да предизвикам :D